Стряскащи данни: Над една трета от българите не са прочели нито една книга за последната година
В интернационалния ден на грамотността от Асоциация „ Българска книга “ представиха стряскащи данни от национално представително, извършено от „ Алфа Рисърч “.
„ Повече от една трета от българите (38%) не са прочели нито една книга за последната година. Тенденцията е стряскаща, само че ние не сме се предали. Ще се борим за тази идея до дъно – идеята просветеност “, съобщи в студиото на Euronews Bulgaria Петя Господинова, която е член на УС на Асоциация „ Българска книга “
Тя уточни, че от 2014 година насам се нараснали с 6% хората, които не са прочели нито една книга, като това визира най-много възрастовата група 18-30 години, уточни Георгиева.
За сметка на това обаче данните демонстрират засилен интерес към книгите на цифрови носители.
„ От 67,3% през 2014 година сега 52% са феновете на хартиени книги, до момента в който тези на книгите на цифрови носители са се усили от 37% до 47% “, означи Георгиева.
За страдание, най-младите, а към този момент техните родители, избират да четат всякакви къси текстове в обществените мрежи и не избират задълбочените четива.
Петя Георгиева, член на УС на Асоциация „ Българска книга “
Резултатите от изследването демонстрират, че нечетящите са хора с главно обучение или отчасти със приблизително обучение, упражняващи нискоквалифициран труд, възрастни и пенсионери, както и хора живеещи в доста дребни обитаеми места със усложнен достъп до книги.
Спорадящо четящите са хора със приблизително обучение, във възрастовата група 18-40 години, със междинни приходи и засилен интерес към общуването в интернет и разнообразни занимания в мрежата.
При постоянните читатели доминират дамите – над 60%. Висшисти, в огромните градски центрове и столицата, с високи приходи. Най-четящи са хората на възраст сред 45 и 60 години.
Четенето като занимание остава обаче в топ 5 на обичаните занимания на хората през свободното време, означи Георгиева.
„ Най-важна е фамилната среда, тъй като ползата на децата към книгите би трябвало да се зароди още в най-ранна детска възраст, а няма кой различен да сътвори тези привички, с изключение на родителите. След това се подрежда учебното заведение “, акцентира Георгиева.
„ 37% от всички интервюирани родители споделят, че четат на своите деца, 44% – четат време на време, а 17% споделят, че дават на децата си електронни устройства “, цитира тя още данни от изследването.
„ Ситуацията е сериозна, само че не считам, че би трябвало да останем безучастни и да се предаваме “ уверена е Георгиева и добави, че организацията намира поддръжка в институциите, които са били осведомени с резултатите от изследването.
„ Ще продължим да търсим подпомагане и помощ от тяхна страна “, увери тя.
Целия диалог вижте във видеото.
„ Повече от една трета от българите (38%) не са прочели нито една книга за последната година. Тенденцията е стряскаща, само че ние не сме се предали. Ще се борим за тази идея до дъно – идеята просветеност “, съобщи в студиото на Euronews Bulgaria Петя Господинова, която е член на УС на Асоциация „ Българска книга “
Тя уточни, че от 2014 година насам се нараснали с 6% хората, които не са прочели нито една книга, като това визира най-много възрастовата група 18-30 години, уточни Георгиева.
За сметка на това обаче данните демонстрират засилен интерес към книгите на цифрови носители.
„ От 67,3% през 2014 година сега 52% са феновете на хартиени книги, до момента в който тези на книгите на цифрови носители са се усили от 37% до 47% “, означи Георгиева.
За страдание, най-младите, а към този момент техните родители, избират да четат всякакви къси текстове в обществените мрежи и не избират задълбочените четива.
Петя Георгиева, член на УС на Асоциация „ Българска книга “
Резултатите от изследването демонстрират, че нечетящите са хора с главно обучение или отчасти със приблизително обучение, упражняващи нискоквалифициран труд, възрастни и пенсионери, както и хора живеещи в доста дребни обитаеми места със усложнен достъп до книги.
Спорадящо четящите са хора със приблизително обучение, във възрастовата група 18-40 години, със междинни приходи и засилен интерес към общуването в интернет и разнообразни занимания в мрежата.
При постоянните читатели доминират дамите – над 60%. Висшисти, в огромните градски центрове и столицата, с високи приходи. Най-четящи са хората на възраст сред 45 и 60 години.
Четенето като занимание остава обаче в топ 5 на обичаните занимания на хората през свободното време, означи Георгиева.
„ Най-важна е фамилната среда, тъй като ползата на децата към книгите би трябвало да се зароди още в най-ранна детска възраст, а няма кой различен да сътвори тези привички, с изключение на родителите. След това се подрежда учебното заведение “, акцентира Георгиева.
„ 37% от всички интервюирани родители споделят, че четат на своите деца, 44% – четат време на време, а 17% споделят, че дават на децата си електронни устройства “, цитира тя още данни от изследването.
„ Ситуацията е сериозна, само че не считам, че би трябвало да останем безучастни и да се предаваме “ уверена е Георгиева и добави, че организацията намира поддръжка в институциите, които са били осведомени с резултатите от изследването.
„ Ще продължим да търсим подпомагане и помощ от тяхна страна “, увери тя.
Целия диалог вижте във видеото.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ